Оценка на риска

Какво е оценка на риска.

Оценката на риска представлява оценяване на рисковете породени от работните процеси, оборудването, помещенията, работните места, организацията на труда, използваните суровини и материали, фактори на работната среда, трудовия процес и определяне на изложените на риск лица. Оценка на риска за здравето при работа включва и дейности свързани с високо нервно – психично напрежение и неблагоприятни психосоциални фактори, наложен ритъм и монотонност, принудителна работна поза, ръчни товарно-разтоварни дейности, нерационални режими на труд и почивка. Оценката обхваща идентифициране, анализ и оценка на всички фактори на работната среда.

Как оценката на риска помага на работодателите.

При оценяване на рисковете, участниците в трудовия процес се запознават с всички опасности, които могат да застрашат безопасността или да увредят здравето на работещите лица. По този начин Работодателят може да предприеме превантивни мерки за отстраняване и/или минимизиране на опасностите и да предпази работещите, както и да ги предпази от трудови злополуки. Ако процесът по оценка на риска не бъде извършен добре, няма да могат да бъдат определени подходящи превантивни мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Ето защо, оценка на риска е толкова важна, тъй като е ключ за здравословни работни места. Оценката на риска е динамичен процес, който позволява на предприятия и организации да изпълняват изпреварваща политика по управление на риска на работното място.

 

Как нашата Служба по трудова медицина изготвя оценка на риска.

– Извършваме подробен оглед на място в предприятието или организацията, който обхваща всички работни места.
– Запознаваме се с използваните суровини, материали, машини и съоръжения.
– Извършваме анализ на технологичната характеристика.
– Анкетираме работниците и служителите във връзка с условията на труда.
– Идентифицираме опасностите и рисковите фактори по условия на труд.
– Обработваме и анализираме събраната информация, след което оценяваме отделните рискове.

 

Определения

Опасности

Опасност може да е всичко. Например работни материали, оборудване, работни методи и практики. Всичко което потенциално може да причини увреждане.

Рискове

Риск е наличието на голяма или малка вероятност от настъпване на увреждане за определено лице в резултат на опасността.

Оценка на риска

Оценка на риска е процесът на извършване на оценка на рисковете за безопасността и здравето на работниците от опасностите, произтичащи от работната среда. Тя представлява систематична проверка на всички аспекти на работата, която включва:

  • възможности за причиняване на нараняване или увреждане
  • възможности за отстраняване на опасностите
  • ефективно или планирано въвеждане на превантивни и предпазни мерки с цел контрол на риска

 

Цел на оценката на риска

На работодателите е възложено общото задължение да гарантират безопасността и здравето на работниците във всички аспекти на работата. Целта на извършването на оценка на риска е да позволи на работодателя да вземе необходимите мерки за защита на безопасността и здравето на своите работници/служители.

Тези мерки включват:

  • превенция на професионалните рискове
  • предоставяне на информация за работниците/служителите
  • осигуряване на обучение за работниците/служителите
  • осигуряване на организация и средства за изпълнение на необходимите мерки

Главна цел при управление на риска е пълната превенция на професионалните рискове. Това следва да е винаги цел, но не винаги тази цел е постижима на практика. Когато отстраняването на рисковете не е възможно. Рисковете следва да се намалят, а остатъчният риск да се контролира. На по-късен етап, като част от програма за преглед, този остатъчен риск ще бъде оценен наново и може да се преразгледа възможността за отстраняване на риска, евентуално в контекста на нови обстоятелства, знания и решения.

Оценката на риска следва да бъде структурирана и приложена по такъв начин, че да помогне на работодателите да:

  • определят опасностите, възникнали в работата и да определят какви мерки следва да вземат във връзка с тези опасности, за да се запази здравето и безопасността на работниците/служителите при надлежно отчитане на нормативните изисквания
  • преценят рисковете, за да направят в максимална степен информиран подбор на работно оборудване, химичните вещества или препарати, които използват, екипировка на работното място, както и организацията на работа
  • проверят дали изпълнените мерки са адекватни
  • подреждат действието по степен на важност, ако в резултат на оценката се установи, че са необходими допълнителни мерки
  • докажат на себе си, на компетентните органи, на работниците и техните представители, че са отчетени всички фактори, свързани с работата, и че е направена задълбочена преценка на рисковете и необходимите мерки за запазване на здравето и безопасността
  • гарантират, че превантивните мерки, работните и производствени методи, считани за необходими и задължителни за изпълнение след оценка на риска гарантират подобряване на нивото на защита на работника

 

Инструменти за оценка на риска

Съществуват различни методики при оценка и управление на риска. Избора на метод зависи от специфичните условия и характеристики на работното място. Например броя на работниците/служителите, вид на трудовата дейност, оборудване, машини, съоръжения и всякакви специфични рискове.

Най честите инструменти при оценка на риска са контролните списъци, които са полезен инструмент за определяне на опасностите. Други видове инструменти при оценка на риска включват: ръководства, ръководни документи, наръчници, брошури, анкети, и интерактивни инструменти. Тези инструменти могат да бъдат общи и/или специфични за бранша/риска.

 

Стъпка по стъпка при оценяване на риска

Нашият подход е основан на няколко стъпки. Това не е единственият метод при изпълнение на оценка на риска. Съществуват най-разнообразни методики за постигане на същата цел. Не съществува един единствен правилен начин за извършване на оценка на риска и при различни обстоятелства могат да се използват различни подходи.

Процедурата за оценка на риска, включваща елементи на управление на риска, разделяме на поредица от стъпки.

  1. Установяване на програма за оценка на риска в работата
  2. Структуриране оценката – избиране на подхода: географски,функционален,процедурен,поточен
  3. Събиране на информация
  4. Определяне на опасностите
  5. Определяне на застрашените лица
  6. Определяне на модели на излагане на риск на застрашените лица
  7. Преценяване на рисковете – вероятност за увреждане/сериозност на увреждането при действителни обстоятелства
  8. Изследване на вариантите за отстраняване или контролиране на рисковете
  9. Подреждане на действието по приоритети и избор на мерки за контрол
  10. Осъществяване на контрол
  11. Записване на оценката
  12. Измерване на ефективността на действието
  13. Преглед – при промени в обстоятелствата или периодично
  14. Наблюдение и контрол на програмата за оценка и управление на риска

Стъпка 1. Определяне на опасностите и изложените на риск лица

Към определяне на опасностите във всички аспекти на работата следва да се подходи, като:

  • се обиколи работното място и се установи какво би могло да причини увреждане
  • се консултират работниците и/или техни представители относно всякакви проблеми, които са срещнали. Често пъти най-бързият и сигурен начин да се определят подробностите на това, което действително се случва, е да се попитат работниците, участващи в оценяваната дейност. Те знаят какви стъпки следват в процеса, дали съществуват някакви съкратени процедури, или начини за преодоляване на трудна задача, както и какви предпазни действия предприема
  • системно изследване на всички аспекти на работата, а именно:

– проследяване на това, което действително се случва на работното място или по време на трудовата дейност, действителната практика може да се различава от работния наръчник

–  отчитане на не рутините и периодични операции, напр. операции по поддръжка, промяна в производствените цикли и т.н.

– отчитане на непланираните, но предвидими събития, като прекъсвания на трудовата дейност

  • се помисли за дългосрочните опасности за здравето, като напр. високи шумови нива или излагане на вредни вещества, както и за по-сложни или по-малко явни рискове, като напр. психо-социални или рискови фактори работната среда
  • се прегледат архивите на предприятието относно трудови злополуки и болести
  • потърси информация от други източници, като напр.:

– наръчници с инструкции или информационни листове за производители и доставчици
– нормативна уредба и технически стандарти
Определяне на застрашените лица

За всяка опасност е важно да е ясно, на кого би могла да навреди. Това ще помогне да се определи най-добрият начин за управление на риска. Следва да се определят работниците, които взаимодействат с опасности, независимо дали пряко или непряко. Например работник, боядисващ повърхност, е изложен пряко на разтворители, докато други работници в съседство, занимаващи се с други дейности, са изложени несъзнателно и непряко на риск.

Особено внимание обръщаме на:

  • въпросите на пола и на групите работници, които могат да са изложени на повишен риск или имат специални изисквания
  • работници с увреждания
  • младежи и възрастни работници
  • бременни жени
  • необучен или неопитен персонал
  • работници на срочни договори и на непълно работно време

Важно е да се определи как на тези хора може да се навреди, т.е. какъв вид нараняване или последици за здравето може да има.

 

Стъпка 2. Оценка на рисковете и тяхното подреждане по степен на важност

Следващата стъпка е да се прецени риска, възникващ от всяка опасност. Това може да се отчете, като се вземе предвид:

  • доколко е вероятно една опасност да причини увреждане, напр. дали е реално, възможно, не много вероятно, вероятно, или неизбежно във времето
  • доколко сериозно ще е това увреждане, напр. дали ще доведе до незначително увреждане, до злополука без нараняване, незначително нараняване, контузия, разкъсване, сериозно нараняване, фрактура, ампутация, хронично влошено здраве, смъртен случай, или множество смъртни случаи
  • колко често и колко на брой работници са изложени

Един директен процес, основаващ се на преценка и неизискващ някакви специални умения или сложни техники би могъл да е достатъчен за много опасности или дейности на работното място. Същите включват дейности с опасности с ниска степен на безпокойство, или работни места, където рисковете са добре известни и лесно определими, и където средството за контрол е лесно достъпно. Това е вероятно така за повечето предприятия основно малки и средни. В някои други случаи може да не е възможно да се определят опасностите и се преценят рисковете без професионални познания, подкрепа и съвет. Такива случаи могат да възникнат по отношение на по-сложните процеси и технологии на работното място, или на опасности, като например свързаните със здравето, които могат да не бъдат бързо или лесно определими, и за които може да се изискват анализ и измервания.

 

Стъпка 3. Предприемане на превантивни действия

Определяме подходящите мерки за отстраняване или контролиране на рисковете.

След като преценим рисковете, следващата стъпка е да се изпълнят превантивни и защитни мерки. Сред факторите, които вземаме в предвид на този етап са:

 

    1. Дали рисковете могат да бъдат предотвратени и/или избегнати. Например като се:
      • помисли дали задачата или работата са наистина необходими
      • отстрани напълно конкретната опасност
      • използват различни вещества или работни процеси
    2. Ако рисковете не могат да бъдат избегнати и/или предотвратени. Вземаме решение как те могат да се намалят до ниво, в което да не са застрашени безопасността и здравето на изложените на риск лица. Когато определяме стратегия за намаляване и контрол на рисковете използваме следните допълнителни общи принципи за превенция:
      • борба с риска при източника
      • адаптиране на работата към индивида, особено по отношение на дизайна на работните места, избора на работно оборудване и избора на работни и производствени методи, с оглед, по-специално, да се облекчи монотонната работа и работата с предварително определена скорост на работа и се намали нейният ефект върху здравето
      • адаптиране към техническия прогрес
      • замяна на опасни с не опасни или с по-малко опасни – замяна на машина или материал или друга особеност, която въвежда опасността, с алтернатива
      • разработка на последователна политика за обща  превенция, включваща технологията, организацията на работата, условията на труда, социалните взаимоотношения и влиянието на фактори, свързани с работната среда
      • даване на приоритет на колективните защитни мерки пред индивидуалните защитни мерки, напр. контролиране на излагането на  изпарения посредством местна изтегляща вентилация, вместо лични респиратори
      • даване на подходящи инструкции на работниците/служителите

Друг важен общ принцип е, че следва да не се прехвърлят рисковете. Или с други думи, че когато се предоставя решение на проблем, не трябва да се създава друг проблем. Например ще е от съмнителна полза да се направи двойно остъкляване на прозорците в офиса, за да се намали шума отвън, ако не е предвидено адекватно проветряване.

 

Стъпка 4. Предприемане на действия по безопасност на труда

След като определим най-подходящите превантивни и защитни мерки, следващата стъпка е те да бъдат изпълнени ефективно.

Ефективното изпълнение включва разработката на план, който уточнява:

  • мерките за изпълнение
  • отпуснатите средства, време, разходи и т.н.
  • създадената организация за това кой, какво и кога трябва да извърши
  • дата за преглед на мерките за контрол

Важно е в процеса да се включат работниците и техните представители:

  • да бъдат информирани относно изпълняваните мерки, за това как те ще бъдат изпълнени, и кой ще отговаря за тяхното изпълнение
  • да бъдат обучени или инструктирани относно мерките и/или процедурите, които ще бъдат изпълнени.

 

Стъпка 5. Контрол и преглед по условия на труд

Оценката следва да се преразглежда периодично, за да се гарантира нейната актуалност.
Все пак обаче, важно е да се знае, че съществуват други методи, които са също толкова добри, по-специално за по-сложни рискове и обстоятелства. Кой подход към оценката ще приложим, ще зависи от:

  • характера на работното място – напр. постоянно или временно предприятие
  • вида на процеса – напр. повтарящи се операции, развиващи се/променящи се процеси, работа по заявка
  • изпълняваната задача – напр. повтаряща се, рядка или високорискова
  • техническата сложност

В някои случаи може да е подходящо едно единствено действие по оценяване, обхващащо всички рискове на едно работно място или дейност. В други случаи, за различните части на работното място може да са подходящи различни подходи.

 

Мерките за контрол и преглед на защитните и превантивни мерки се въвеждат след оценка на риска, за да се гарантира, че ефективността на тези мерки се поддържа и рисковете се контролират. Информацията получена при дейностите по контрола, се използва при ревизията на оценката на риска. Оценката на риска следва да не е еднократна за всички дейности. На оценката трябва да се прави преглед и преразглеждане при необходимост, по редица причини, включително:

  • степента на вероятната промяна в трудовата дейност
  • промени, които могат да променят усещането за риск на работното място, като напр. нов процес, ново оборудване или материали, промяна на организацията на труда и нови трудови ситуации, включително нови цехове или други помещения
  • след като новите мерки бъдат въведени след оценката, следва да се оценят новите условия на труд, за да се направи преглед на последиците от промяната. Важно е рискът да не се прехвърля, или с други думи, когато се решава един проблем, не трябва да се създава друг проблем
  • оценката не е вече приложима, тъй като данните или информацията, на които се основава, не са вече актуални
  • превантивните и защитни мерки, които са въведени, са недостатъчни или вече не са адекватни, напр. защото има нова информация относно конкретни мерки за контрол
  • в резултат на получените данни при инцидент или при непланирано събитие, което не е довело до нараняване, заболяване, или щета – но е имало потенциала да го направи

 

Документиране на оценката на риска

В тази връзка поддържаме архив на резултатите от оценките на риска в работата и използваме този архив като основа за:

  • базова информация от която да изходим при следващо оценяване
  • контрол за оценка дали необходимите мерки са въведени
  • доказателства, които да се представят на ревизионните органи
  • всяко преразглеждане при промяна на обстоятелствата

Архивите на оценките се съгласуват с работодателите и/или техни представители. Информираме ги относно резултатите от всяка оценка, която засяга работните места и технологични процеси, и нужните действия за предприемане в резултат на извършената оценка.

 

Роля и отговорност на работодателите

Работодателите следва с нужното внимание и отговорност да посрещнат своите задължения по извършването оценка на риска, както и да изпълнят необходимите мерки за безопасността и здравето на работниците, посредством план за действие, за отстраняване или контрол на рисковете.

Планът за действие включва:

  • възлагане, организиране и координиране на оценката
  • назначаване на компетентни лица, които да извършат оценките
    • лицето, извършващо оценката на риска, може да бъде:
      – самият работодател
      – служители, определени от работодателите
      – външни оценители и доставчици на услуги, ако липсва компетентен персонал на работното място
    • лица, които могат да докажат своята компетентност, като установят, че притежават следните умения:
      – разбиране на общия подход към оценката на риска
      –  възможност да покажат това разбиране на работното място
      – способност да определят ситуациите, при които не биха били в състояние да оценят адекватно риска без помощ, и да могат да се консултират относно необходимостта от допълнителна помощ
  • съгласуване с представители на работниците относно разпоредбите за назначаване на лицата, които ще направят оценките
  • осигуряване на необходимата информация, обучение, ресурси и подкрепа на оценителите, които са служители на работодателя
  • осигуряване на адекватна координация между оценителите
  • включване на ръководството и насърчаване на участието на работната сила
  • определяне на мерките за преглед и преразглеждане на оценката на риска
  • гарантиране, че превантивните и защитните мерки отчитат резултатите от оценката
  • осигуряване на това, че оценката на риска се документира
  • наблюдение и контрол на защитните и превантивните мерки, което да осигури поддържане на тяхната ефективност
  • информиране на работниците и/или на техни представители за резултатите от оценката и въведените мерки

 

Роля и отговорност на работниците

Важно е работниците да участват в оценката на риска. Те познават проблемите и детайлите относно това, което действително се случва при изпълнение на техните задачи и/или дейности. Често пъти техните практични знания или компетенции са необходими за разработката на изпълними превантивни мерки.
Участието на работниците е не само тяхно право, то е от основно значение, за да бъде професионалното управление на здравословните и безопасни условия на труд ефективно и ефикасно!

Работниците и/или техните представители имат правото/задължението да:

  • бъдат консултирани относно мерките за организация на оценката на риска и за назначаването на лицата, които ще изпълняват тази задача
  • участват в оценката на риска
  • предупреждават своите ръководители или работодатели относно набелязаните рискове
  • отчитат всякакви промени на работното място
  • бъдат информирани относно рисковете за тяхната безопасност и здраве и относно необходимите мерки за отстраняване или намаляване на тези рискове
  • участват в процеса на вземане на решение за превантивни и защитни мерки, които трябва да се изпълнят
  • поискат от работодателя да приложи подходящи мерки и да представи предложения за свеждане до минимум на опасностите или отстраняване на опасността при източника
  • съдействат, помагайки на работодателя да осигури безопасност на работната среда
  • се обучават/получават инструкции относно изпълняваните мерки
  • се грижат максимално за своята безопасност и здраве, както и за тези на други лица, засегнати от техните действия, в съответствие с обучението и инструкциите на работодателя

Освен това е важно представителите на работниците да бъдат обучени, така че да разберат оценката на риска и своята роля в нея.

 

Съвет към работодателите за изпълняващия оценката на риска

Лицата извършващи оценка на риска следва да имат познания за:

  • опасностите, рисковете и начина на тяхното възникване
  • материалите, оборудването и технологията, които се използват в работата
  • работни процедури, организация и взаимодействие на работниците с използваните материали
  • видът, вероятността, честотата и продължителността на излагане на опасностите. В някои случаи това може да означава прилагане на съвременни, утвърдени техники на измерване
  • съотношение между излагането на опасност и нейното въздействие
  • нормативните изисквания и стандарти, съответстващи към рисковете на работното място
  • какво се смята за добра практика в областите, където не съществуват нормативни стандарти

Работодателите следва да гарантират, че лицето, извършващо оценка на риска, независимо дали е служител или външен консултант, ще разговаря със служителите или с други лица, например контрагенти, които действително изпълняват работата.
Ако служители на различни работодатели работят на едно и също работно място, оценителите ще трябва вероятно да споделят информация относно рисковете и изпълнените мерки за справяне с тези рискове. Отговорност на работодателя е да организира улесняването на този процес.